30 oct 2024, 22:04

Прощъпулник

  Poesía » Otra
543 1 2

                    На малкия ми син Боби


Весел гълъб появи се
във очите чисти на детето.
То се втурна, на юздите
скъса дните, литна - ето:

В миг препъна се, не падна,
стъпка първа днес направи,
втора, трета, после равна,
пèтата му се понрави.

Шестата - моряшка бе - неясна
и начален щрих от светла диря
по платното бяло, фреска златна,
сякаш първи вик, роден от лира.

И проходи, в парка есенно различен,
и се вдигна шýма до небето,
а зад облак слънцето наднича,
тича сянка... след момчето.











 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...