30 окт. 2024 г., 22:04

Прощъпулник

537 1 2

                    На малкия ми син Боби


Весел гълъб появи се
във очите чисти на детето.
То се втурна, на юздите
скъса дните, литна - ето:

В миг препъна се, не падна,
стъпка първа днес направи,
втора, трета, после равна,
пèтата му се понрави.

Шестата - моряшка бе - неясна
и начален щрих от светла диря
по платното бяло, фреска златна,
сякаш първи вик, роден от лира.

И проходи, в парка есенно различен,
и се вдигна шýма до небето,
а зад облак слънцето наднича,
тича сянка... след момчето.











 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....