30 окт. 2024 г., 22:04

Прощъпулник

538 1 2

                    На малкия ми син Боби


Весел гълъб появи се
във очите чисти на детето.
То се втурна, на юздите
скъса дните, литна - ето:

В миг препъна се, не падна,
стъпка първа днес направи,
втора, трета, после равна,
пèтата му се понрави.

Шестата - моряшка бе - неясна
и начален щрих от светла диря
по платното бяло, фреска златна,
сякаш първи вик, роден от лира.

И проходи, в парка есенно различен,
и се вдигна шýма до небето,
а зад облак слънцето наднича,
тича сянка... след момчето.











 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...