На малкия ми син Боби
Весел гълъб появи се
във очите чисти на детето.
То се втурна, на юздите
скъса дните, литна - ето:
В миг препъна се, не падна,
стъпка първа днес направи,
втора, трета, после равна,
пèтата му се понрави.
Шестата - моряшка бе - неясна
и начален щрих от светла диря
по платното бяло, фреска златна,
сякаш първи вик, роден от лира.
И проходи, в парка есенно различен,
и се вдигна шýма до небето,
а зад облак слънцето наднича,
тича сянка... след момчето.
© Иван Димитров Всички права запазени