Oct 30, 2024, 10:04 PM

Прощъпулник

  Poetry » Other
544 1 2

                    На малкия ми син Боби


Весел гълъб появи се
във очите чисти на детето.
То се втурна, на юздите
скъса дните, литна - ето:

В миг препъна се, не падна,
стъпка първа днес направи,
втора, трета, после равна,
пèтата му се понрави.

Шестата - моряшка бе - неясна
и начален щрих от светла диря
по платното бяло, фреска златна,
сякаш първи вик, роден от лира.

И проходи, в парка есенно различен,
и се вдигна шýма до небето,
а зад облак слънцето наднича,
тича сянка... след момчето.











 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...