dansyto (Данаил Таков)
817 3640
9 nov 2018, 9:23

Простащина човешка… 

  Poesía » Civil, Otra
644 4 8

Простащината е непобедима,

за жалост, колкото и да се мъчим.

Тя в гените ни тъй се е внедрила

и непрестанно, паразитно смуче.

 

А ние като всяка група земна,

сме вид особен – стадо индивиди.

И тази популация “свръхценна“

си носи своите недъзи криви.

 

От нея само петнайсет процента,

са със интелигентността – вродена,

а другите нещата ги преценят

с мерило скотско и глава „зелена“.

 

Не ги виня, моралът им – химера,

законите са им „вра́та у по́лье“.

Живеят си така, че и Венера

достигнат ли, и тя ще се озо́ри!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодарско Светулка, Наде, Елица, Влади! "Свещено нещо е нещастникът" е казал Сенека, аз бих добавил - и простакът!
  • И да ги виним, няма да ги променим. Да послушаме Волтер и да живеем в мир с тях...
    Поздравления за тази философска тема, Дани!
  • Когато умре някой е тежко на хората около него...Същото е и когато някой е прост...
  • И се умножава , и се кичат с нея като медал за заслуги!
  • Знаеш ли, Марги, това й написах, всяка популация, както и човешката си има определени характеристики, доказано е, че около 15-20% от хората се замислят за това, дали правилно постъпват и дали грешките не са в самите тях. Интелигентния човек винаги се съмнява, дори в себе си, само простакът е убеден, че е прав. За жалост ние най-много си патим от тази ситуация. Аз прецених за себе си, да го приема това и разбрах, че борбата с такива хора е безсмислена. Тържеството на разума се състои в това, да живееш в мир с тези, които нямат разум - е казал Волтер. Благодаря ви Таня, Еси, Марги, Поздрави!
  • Не ги виниш? А, аз -да! Лоша съм! Знам! Но, не мога да се примиря с оскотяването! С нежеланието да се саморазвиваш!
  • Злободневна, непреходна във времето тема си зачекнал, Дани. За съжаление, простащината е диагноза. Тя е доминанта в живота ни, осъзната или не, тъкмо тя го оцветява и опошлява, тъкмо тя ни дърпа надолу. Не знам доколко го осъзнаваме, но съм сигурна, че повечето хора не са особено разтревожени, а наопаки, от очевидно ненормалната ситуация. Поздравления за стиха! Хареса ми!
  • Пази, Боже, казваме понякога. Актуална тема, анализ в стихотворна форма. Харесвам как пишеш, Дани!
Propuestas
: ??:??