9 нояб. 2018 г., 09:23

Простащина човешка…

835 4 8

Простащината е непобедима,

за жалост, колкото и да се мъчим.

Тя в гените ни тъй се е внедрила

и непрестанно, паразитно смуче.

 

А ние като всяка група земна,

сме вид особен – стадо индивиди.

И тази популация “свръхценна“

си носи своите недъзи криви.

 

От нея само петнайсет процента,

са със интелигентността – вродена,

а другите нещата ги преценят

с мерило скотско и глава „зелена“.

 

Не ги виня, моралът им – химера,

законите са им „вра́та у по́лье“.

Живеят си така, че и Венера

достигнат ли, и тя ще се озо́ри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарско Светулка, Наде, Елица, Влади! "Свещено нещо е нещастникът" е казал Сенека, аз бих добавил - и простакът!
  • И да ги виним, няма да ги променим. Да послушаме Волтер и да живеем в мир с тях...
    Поздравления за тази философска тема, Дани!
  • Когато умре някой е тежко на хората около него...Същото е и когато някой е прост...
  • И се умножава , и се кичат с нея като медал за заслуги!
  • Знаеш ли, Марги, това й написах, всяка популация, както и човешката си има определени характеристики, доказано е, че около 15-20% от хората се замислят за това, дали правилно постъпват и дали грешките не са в самите тях. Интелигентния човек винаги се съмнява, дори в себе си, само простакът е убеден, че е прав. За жалост ние най-много си патим от тази ситуация. Аз прецених за себе си, да го приема това и разбрах, че борбата с такива хора е безсмислена. Тържеството на разума се състои в това, да живееш в мир с тези, които нямат разум - е казал Волтер. Благодаря ви Таня, Еси, Марги, Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...