Простащината е непобедима,
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна,
сме вид особен – стадо индивиди.
И тази популация “свръхценна“
си носи своите недъзи криви.
От нея само петнайсет процента,
са със интелигентността – вродена,
а другите нещата ги преценят
с мерило скотско и глава „зелена“.
Не ги виня, моралът им – химера,
законите са им „вра́та у по́лье“.
Живеят си така, че и Венера
достигнат ли, и тя ще се озо́ри!
© Данаил Таков Всички права запазени