9.11.2018 г., 9:23

Простащина човешка…

834 4 8

Простащината е непобедима,

за жалост, колкото и да се мъчим.

Тя в гените ни тъй се е внедрила

и непрестанно, паразитно смуче.

 

А ние като всяка група земна,

сме вид особен – стадо индивиди.

И тази популация “свръхценна“

си носи своите недъзи криви.

 

От нея само петнайсет процента,

са със интелигентността – вродена,

а другите нещата ги преценят

с мерило скотско и глава „зелена“.

 

Не ги виня, моралът им – химера,

законите са им „вра́та у по́лье“.

Живеят си така, че и Венера

достигнат ли, и тя ще се озо́ри!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарско Светулка, Наде, Елица, Влади! "Свещено нещо е нещастникът" е казал Сенека, аз бих добавил - и простакът!
  • И да ги виним, няма да ги променим. Да послушаме Волтер и да живеем в мир с тях...
    Поздравления за тази философска тема, Дани!
  • Когато умре някой е тежко на хората около него...Същото е и когато някой е прост...
  • И се умножава , и се кичат с нея като медал за заслуги!
  • Знаеш ли, Марги, това й написах, всяка популация, както и човешката си има определени характеристики, доказано е, че около 15-20% от хората се замислят за това, дали правилно постъпват и дали грешките не са в самите тях. Интелигентния човек винаги се съмнява, дори в себе си, само простакът е убеден, че е прав. За жалост ние най-много си патим от тази ситуация. Аз прецених за себе си, да го приема това и разбрах, че борбата с такива хора е безсмислена. Тържеството на разума се състои в това, да живееш в мир с тези, които нямат разум - е казал Волтер. Благодаря ви Таня, Еси, Марги, Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...