Простено!

violently (Ася)
69 895

26 nov 2008, 18:37

Poesía

755 0 2

От утрото ти само аз останах спомен,

посипвам се по пясъка в съня ти,

ръцете ти, изписани, следи са ми,

да не заспя изгубена...

Изпивам те от есеннo сбогуванe,

във чуждите сълзи те раждам,

като хербарии с кичур от косите ми

измислям те... и пазя...

Днес вярата ми дрипава и бедна е

във зимата, която ми остави,

ще коленичи гола пред нозете ти

и ще простя на себе си...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.