Простено да ти е... Прости!

26 mar 2013, 20:06

Poesía

1026 1 2

Кръвта е повик, ехо е и зов

за връщане отново под върбите.

Една забравена, но истинска любов,

която искам пак да пренапиша.

Баща ми остаря почти пределно

и къщата със него остаря,

градини цветни стихнаха във черно,

а люлякът посърна в самота.

Виси като бесило празна люлка,

не екне смях, отдавна отшумял.

И ето, аз се връщам да прегърна

и ето, аз се връщам да простя...

От хляба сипкав тежко ще преглътна,

не бе до мен и аз не бях до теб,

във бащината къща се завърнах

и ето, пак съм палаво дете...

Дойдох да ти разкажа как я карам,

от спомени ужасно ми тежи,

но казано е - кръв вода не става.

Простено да ти е... Прости!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.