26 мар. 2013 г., 20:06

Простено да ти е... Прости! 

  Поэзия
932 1 2

Кръвта е повик, ехо е и зов

за връщане отново под върбите.

Една забравена, но истинска любов,

която искам пак да пренапиша.

 

Баща ми остаря почти пределно

и къщата със него остаря,

градини цветни стихнаха във черно,

а люлякът посърна в самота.

 

Виси като бесило празна люлка,

не екне смях, отдавна отшумял.

И ето, аз се връщам да прегърна

и ето, аз се връщам да простя...

 

От хляба сипкав тежко ще преглътна,

не бе до мен и аз не бях до теб,

във бащината къща се завърнах

и ето, пак съм палаво дете...

 

Дойдох да ти разкажа как я карам,

от спомени ужасно ми тежи,

но казано е - кръв вода не става.

Простено да ти е... Прости!

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??