26 мар. 2013 г., 20:06

Простено да ти е... Прости! 

  Поэзия
5.0 / 2
1097 1 2
Кръвта е повик, ехо е и зов
за връщане отново под върбите.
Една забравена, но истинска любов,
която искам пак да пренапиша.
Баща ми остаря почти пределно
и къщата със него остаря,
градини цветни стихнаха във черно,
а люлякът посърна в самота.
Виси като бесило празна люлка,
не екне смях, отдавна отшумял.
И ето, аз се връщам да прегърна
и ето, аз се връщам да простя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »