Простено да ти е... Прости!
Кръвта е повик, ехо е и зов
за връщане отново под върбите.
Една забравена, но истинска любов,
която искам пак да пренапиша.
Баща ми остаря почти пределно
и къщата със него остаря,
градини цветни стихнаха във черно,
а люлякът посърна в самота.
Виси като бесило празна люлка,
не екне смях, отдавна отшумял.
И ето, аз се връщам да прегърна
и ето, аз се връщам да простя...
От хляба сипкав тежко ще преглътна,
не бе до мен и аз не бях до теб,
във бащината къща се завърнах
и ето, пак съм палаво дете...
Дойдох да ти разкажа как я карам,
от спомени ужасно ми тежи,
но казано е - кръв вода не става.
Простено да ти е... Прости!
© Евгения Илиева All rights reserved.
