Простено е
Прости на младия поет,
че грешките му все не спират.
Не се терзай за тоз субект,
защото мъртви не умират.
Не умират още хората без име,
зажаднелите за мъст и те.
Но съм още жив, сега пусни ме!
Отключи захвата на своите ръце.
Още съм пиян от аромата,
на топлата ти кожена обвивка,
и в мен вилнее пак борбата,
да бъда или не, твоя придобивка.
Чуй сега, пусни ме!
Не ме притискай в яростен захват!
Твоята любов уби ме...
В душата вече съм сакат.
Не съм обичал повече в живота,
но това, е само израз прост.
Знаеш, дадох ти хомота
с който ме направи роб.
Не отричам, как грешал съм,
нито, че съм аз човек,
но пред себе си, аз чист съм,
от твоята любов, отпих на екс.
Прощавам ти за истината скрита.
Прощавам ти за всичките лъжи.
И душата ми, че вечно скита
простено е! Сега върви...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
