iwanov91 (Иван Иванов)
37 53
5.08.2018 г., 22:36 ч.

Простено е 

  Поезия » Любовна
672 2 3

Прости на младия поет,
че грешките му все не спират.
Не се терзай за тоз субект,
защото мъртви не умират.

Не умират още хората без име,
зажаднелите за мъст и те.
Но съм още жив, сега пусни ме!
Отключи захвата на своите ръце.

Още съм пиян от аромата,
на топлата ти кожена обвивка,
и в мен вилнее пак борбата,
да бъда или не, твоя придобивка.

Чуй сега, пусни ме!
Не ме притискай в яростен захват!
Твоята любов уби ме...
В душата вече съм сакат.

Не съм обичал повече в живота,
но това, е само израз прост.
Знаеш, дадох ти хомота
с който ме направи роб.

Не отричам, как грешал съм,
нито, че съм аз човек,
но пред себе си, аз чист съм,
от твоята любов, отпих на екс.

Прощавам ти за истината скрита.
Прощавам ти за всичките лъжи.
И душата ми, че вечно скита
простено е! Сега върви...

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??