Простете!

15 mar 2021, 9:11 2021-03-15T09:20:03+02:00

Poesía » Filosófica

416 5 4

Да съм безкрила, май ще ви хареса,
по тръни и по драки да събирам,
перцата си, не ви е в интереса,
пълзенето на всички импонира.

И само нощем совите жалеят,
по тъмна доба, пухчета ми носят.
Но няма я душата ми, без нея,
крилата най-красиви, за какво са?

И тишината, дето ви обгръща,
блажено пълни ви с памук ушите,
но винаги съм аз една и съща,
щом гледате от ниското – грешите.

Сега съм паток, слаба съм ракия,
камбаната е пукната и няма.
Но раната ми, любовта цели я,
а за инат, патрони просто няма!

Додето с нокти пак пръстта разравям,
разцъфва цвят, където е сърцето...
Простете, че родена съм такава,
дори в калта душата моя свети.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.