Простете!

15.03.2021 г., 9:11 ч. 2021-03-15T09:20:03+02:00

Поезия » Философска

456 5 4

Да съм безкрила, май ще ви хареса,
по тръни и по драки да събирам,
перцата си, не ви е в интереса,
пълзенето на всички импонира.

И само нощем совите жалеят,
по тъмна доба, пухчета ми носят.
Но няма я душата ми, без нея,
крилата най-красиви, за какво са?

И тишината, дето ви обгръща,
блажено пълни ви с памук ушите,
но винаги съм аз една и съща,
щом гледате от ниското – грешите.

Сега съм паток, слаба съм ракия,
камбаната е пукната и няма.
Но раната ми, любовта цели я,
а за инат, патрони просто няма!

Додето с нокти пак пръстта разравям,
разцъфва цвят, където е сърцето...
Простете, че родена съм такава,
дори в калта душата моя свети.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.