Прости ми за минутите тревожни,
та аз съм само шепа тленен прах.
Родена съм сред грях, като безбожник,
а път към теб така и не видях.
Прости ми за отчаяните нощи,
в които сляпо демони зовях,
за болките, за помислите лоши...
От взиране навярно ослепях.
Прости за неизречените думи
и другите - извикани на глас.
Моментите на трескаво безумие
отключват непознати хора в нас. ...