Jun 23, 2011, 4:07 PM

Прости

  Poetry
938 0 10

Прости ми за минутите тревожни,
та аз съм само шепа тленен прах.
Родена съм сред грях, като безбожник,
а път към теб така и не видях.

Прости ми за отчаяните нощи,
в които сляпо демони зовях,
за болките, за помислите лоши...
От взиране навярно ослепях.

Прости за неизречените думи
и другите - извикани на глас.
Моментите на трескаво безумие
отключват непознати хора в нас.

Сред ангелите дяволи танцуват,
злината гняв за шията държи,
а любовта обречена пирува
с измамата и няколко сълзи.

И сили разнолики се разгръщат,
кръвта като проклятие гори...
Смирих ли се? Не знам. При теб се връщам
и тихо шепна "Господи, прости".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...