25 may 2005, 17:56

Прости 

  Poesía
1059 0 23
По разплаканите чашки на цветята
в огледало се оглежда моят ден,
разтопява се, разкаяна тъгата,
в аромата на любим градински чай.
И, с предчувствие за нещо обратимо
като връщане с доверен стар лодкар,
търся в себе си познатата молитва
да насити гордостта ми с жертвен дар.
Но не схващам вещината на въпроса
да дадеш и да не вземеш пак назад.
Ето давам и сърцето и живота,
но ги искам с пълна мярка и от теб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??