Прости
По разплаканите чашки на цветята
в огледало се оглежда моят ден,
разтопява се, разкаяна тъгата,
в аромата на любим градински чай.
И, с предчувствие за нещо обратимо
като връщане с доверен стар лодкар,
търся в себе си познатата молитва
да насити гордостта ми с жертвен дар.
Но не схващам вещината на въпроса
да дадеш и да не вземеш пак назад.
Ето давам и сърцето и живота,
но ги искам с пълна мярка и от теб.
А да скромнича не ми е май присъщо.
По фланелка от разнищено трико,
с логаритмите на свойто целомъдрие
упорито сбирам кегелбана пак.
И остава в мен по нещо неродено
сякаш в този и предишните ми дни,
нещо скъпо недодадено, невзето
като тихото отронено "Прости!"
в огледало се оглежда моят ден,
разтопява се, разкаяна тъгата,
в аромата на любим градински чай.
И, с предчувствие за нещо обратимо
като връщане с доверен стар лодкар,
търся в себе си познатата молитва
да насити гордостта ми с жертвен дар.
Но не схващам вещината на въпроса
да дадеш и да не вземеш пак назад.
Ето давам и сърцето и живота,
но ги искам с пълна мярка и от теб.
А да скромнича не ми е май присъщо.
По фланелка от разнищено трико,
с логаритмите на свойто целомъдрие
упорито сбирам кегелбана пак.
И остава в мен по нещо неродено
сякаш в този и предишните ми дни,
нещо скъпо недодадено, невзето
като тихото отронено "Прости!"
© Дими Фильова All rights reserved.
