По разплаканите чашки на цветята
в огледало се оглежда моят ден,
разтопява се, разкаяна тъгата,
в аромата на любим градински чай.
И, с предчувствие за нещо обратимо
като връщане с доверен стар лодкар,
търся в себе си познатата молитва
да насити гордостта ми с жертвен дар.
Но не схващам вещината на въпроса
да дадеш и да не вземеш пак назад.
Ето давам и сърцето и живота,
но ги искам с пълна мярка и от теб. ...