По разплаканите чашки на цветята в огледало се оглежда моят ден, разтопява се, разкаяна тъгата, в аромата на любим градински чай. И, с предчувствие за нещо обратимо като връщане с доверен стар лодкар, търся в себе си познатата молитва да насити гордостта ми с жертвен дар. Но не схващам вещината на въпроса да дадеш и да не вземеш пак назад. Ето давам и сърцето и живота, но ги искам с пълна мярка и от теб. А да скромнича не ми е май присъщо. По фланелка от разнищено трико, с логаритмите на свойто целомъдрие упорито сбирам кегелбана пак. И остава в мен по нещо неродено сякаш в този и предишните ми дни, нещо скъпо недодадено, невзето като тихото отронено "Прости!"
Ха, изненадах се, Ники, като видях коментара ти. Стихове с това заглавие много и почти не повярвах, че си в моят. Благодаря ти искрено за хубавите думи!
Благодаря ви, Фабиана и Веси, много мило, че прочетохте и харесахте стиха ми! И зная, че едно "прости" може да оправи много неудовлетворености. Честит вчерашен празник със закъснение!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.