25 ene 2008, 12:13

Прости!

  Poesía
894 0 6
Прости, че те обичах много
и много нощи мъчно не заспивах,
прости, че пазех те в съня ти
и всеки ден съм те закрилял.

Прости, че палих свещи
за нас, страстта и любовта,
че чаках тебе пак да срещна,
прости, че можех да сгреша.

Прости за моите сълзи,
проляти все за теб в нощта,
прости, че винаги за всичко бързах,
само да не си сама.

Прости ми, че оставих те да тръгнеш,
повярвай, че животът ми се разпиля,
прости и знай, че те обичам,
а аз все някога ще ти простя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • вижда се че си вложил чувства....това е направило произведението ти прекасно...БРАВО!!!!!
  • Невероятен стих Жоре!liliv много точно го е казала:" когато човек обича...,иска прошка без да е виновен..."Но кога ще видя нещо щастливо,познавам те и в друга светлина
  • Хубаво откровение,което ме докосна!Поздравления!
  • Нежно и съкровенно...простено ти е , че обичаш!
    с обич, Георги. много вълнуващ стих.
  • Ех,момче,не ти трябва да искаш прошка...,но когато човек обича...,иска прошка без да е виновен...Само дето един ден се уморява да го прави и тогава...боли...
    Хареса ми твоето откровение!Сърдечно,за теб!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...