25.01.2008 г., 12:13 ч.

Прости! 

  Поезия
784 0 6
Прости, че те обичах много
и много нощи мъчно не заспивах,
прости, че пазех те в съня ти
и всеки ден съм те закрилял.

Прости, че палих свещи
за нас, страстта и любовта,
че чаках тебе пак да срещна,
прости, че можех да сгреша.

Прости за моите сълзи,
проляти все за теб в нощта,
прости, че винаги за всичко бързах,
само да не си сама.

Прости ми, че оставих те да тръгнеш,
повярвай, че животът ми се разпиля,
прости и знай, че те обичам,
а аз все някога ще ти простя...

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • вижда се че си вложил чувства....това е направило произведението ти прекасно...БРАВО!!!!!
  • Невероятен стих Жоре!liliv много точно го е казала:" когато човек обича...,иска прошка без да е виновен..."Но кога ще видя нещо щастливо,познавам те и в друга светлина
  • Хубаво откровение,което ме докосна!Поздравления!
  • Нежно и съкровенно...простено ти е , че обичаш!
    с обич, Георги. много вълнуващ стих.
  • Ех,момче,не ти трябва да искаш прошка...,но когато човек обича...,иска прошка без да е виновен...Само дето един ден се уморява да го прави и тогава...боли...
    Хареса ми твоето откровение!Сърдечно,за теб!
  • Хубаво е!

    "животът ми се разпиля"-простете си и съберете парченцата!
Предложения
: ??:??