Jan 25, 2008, 12:13 PM

Прости!

  Poetry
895 0 6
Прости, че те обичах много
и много нощи мъчно не заспивах,
прости, че пазех те в съня ти
и всеки ден съм те закрилял.

Прости, че палих свещи
за нас, страстта и любовта,
че чаках тебе пак да срещна,
прости, че можех да сгреша.

Прости за моите сълзи,
проляти все за теб в нощта,
прости, че винаги за всичко бързах,
само да не си сама.

Прости ми, че оставих те да тръгнеш,
повярвай, че животът ми се разпиля,
прости и знай, че те обичам,
а аз все някога ще ти простя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

  • вижда се че си вложил чувства....това е направило произведението ти прекасно...БРАВО!!!!!
  • Невероятен стих Жоре!liliv много точно го е казала:" когато човек обича...,иска прошка без да е виновен..."Но кога ще видя нещо щастливо,познавам те и в друга светлина
  • Хубаво откровение,което ме докосна!Поздравления!
  • Нежно и съкровенно...простено ти е , че обичаш!
    с обич, Георги. много вълнуващ стих.
  • Ех,момче,не ти трябва да искаш прошка...,но когато човек обича...,иска прошка без да е виновен...Само дето един ден се уморява да го прави и тогава...боли...
    Хареса ми твоето откровение!Сърдечно,за теб!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...