20 feb 2015, 7:44

Прости, Апостоле

  Poesía
473 0 7

Днес трябваше да помълчим.

В памет на Апостола на свободата.

Годините от гибелта му все броим.

Благоговеем пред портрета на стената.

 

А той ни гледа с поглед син.

На идеите му, жалките предатели.

Грехът ни мерзък, грехът ни непростим.

На жалката България, създатели.

 

Прости, Апостоле! Днес трябваше да замълча.

Богат ни е езика. Думите са слаби.

А исках да напиша на листа:

"Апостоле! Народът ти те слави!".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че все пак е достигнало до сърцето на някои!
  • Поклон!
  • Просълзи ме!
    Наистина е по-добре да замълчим, защото каквото и да кажем, думите все ще са малко!
    Поздравявам те за хубавото стихотворение!
  • "Прости, Апостоле! ДНЕС ТРЯБВАШЕ ДА ЗАМЪЛЧА."
    Но мълчи ли се, когато ни е призляло и "грехът ни непростим" е!
    Поклон!
  • Похвално!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...