20.02.2015 г., 7:44

Прости, Апостоле

475 0 7

Днес трябваше да помълчим.

В памет на Апостола на свободата.

Годините от гибелта му все броим.

Благоговеем пред портрета на стената.

 

А той ни гледа с поглед син.

На идеите му, жалките предатели.

Грехът ни мерзък, грехът ни непростим.

На жалката България, създатели.

 

Прости, Апостоле! Днес трябваше да замълча.

Богат ни е езика. Думите са слаби.

А исках да напиша на листа:

"Апостоле! Народът ти те слави!".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че все пак е достигнало до сърцето на някои!
  • Поклон!
  • Просълзи ме!
    Наистина е по-добре да замълчим, защото каквото и да кажем, думите все ще са малко!
    Поздравявам те за хубавото стихотворение!
  • "Прости, Апостоле! ДНЕС ТРЯБВАШЕ ДА ЗАМЪЛЧА."
    Но мълчи ли се, когато ни е призляло и "грехът ни непростим" е!
    Поклон!
  • Похвално!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...