20.02.2015 г., 7:44

Прости, Апостоле

472 0 7

Днес трябваше да помълчим.

В памет на Апостола на свободата.

Годините от гибелта му все броим.

Благоговеем пред портрета на стената.

 

А той ни гледа с поглед син.

На идеите му, жалките предатели.

Грехът ни мерзък, грехът ни непростим.

На жалката България, създатели.

 

Прости, Апостоле! Днес трябваше да замълча.

Богат ни е езика. Думите са слаби.

А исках да напиша на листа:

"Апостоле! Народът ти те слави!".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че все пак е достигнало до сърцето на някои!
  • Поклон!
  • Просълзи ме!
    Наистина е по-добре да замълчим, защото каквото и да кажем, думите все ще са малко!
    Поздравявам те за хубавото стихотворение!
  • "Прости, Апостоле! ДНЕС ТРЯБВАШЕ ДА ЗАМЪЛЧА."
    Но мълчи ли се, когато ни е призляло и "грехът ни непростим" е!
    Поклон!
  • Похвално!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....