Днес трябваше да помълчим.
В памет на Апостола на свободата.
Годините от гибелта му все броим.
Благоговеем пред портрета на стената.
А той ни гледа с поглед син.
На идеите му, жалките предатели.
Грехът ни мерзък, грехът ни непростим.
На жалката България, създатели.
Прости, Апостоле! Днес трябваше да замълча.
Богат ни е езика. Думите са слаби.
А исках да напиша на листа:
"Апостоле! Народът ти те слави!".
© Ник Желев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
