6 jun 2007, 12:39

Прости ми

  Poesía
6.5K 1 10
Прости ми, ако съм била
несправедлива.
И съм те карала
да страдаш за мен.
От лютите скандали
съм се чувствала по-жива.
Усещам, че дишам
и имам сърце.
Прости ми, че те наказвам
без причина.
Доста често съм лоша
жена.
Но така еднообразието
предизвиквам
на дуел,
а не любовта.
Прости ми вечните капризи
и отправените укори към теб.
Ето, от моята любов вземи си,
нека да изпитаме копнеж.
Прости ми за моята заплаха,
че ще те оставя безумно сам.
Без теб аз ще бъда плаха,
от думите си изпитвам срам.
Прости ми за тежките клетви,
отправени в безлунна нощ.
Любовта и мислите ми са светли
и за това аз вдигам тост.
Но само за едно не ми прощавай.
За това, че те обичам аз.
Ела и без отдих люби ме, полудявай!
Нека да изпитаме огнена страст!

   "Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да,най-много страдаме от тези които обичаме,защото тогава най-много обичаме...себе си..
  • И аз Гали!Имай сили!Ще се справиш!
    Поща!!!
  • Много вярно...Точно заради това:Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме" снощи написах един много гневен и дори омразен стих за себе си!
    Поздравявам те,мила за стиха!
    А за "лютите скандали"-и това ми е до болка познато...от тази сутрин
    Убиват ме...
    Прегръщам те,Вани!


  • А защо е така? Питам по повод цитата ти.
    Не съм съгласен с него, но да не го обсъждаме. Дълго ще е.

    Много хубав стих, Ванина!!! Поздрави!!!
  • Благодаря и на двете!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...