6 jun 2007, 12:39

Прости ми

  Poesía
6.5K 1 10
Прости ми, ако съм била
несправедлива.
И съм те карала
да страдаш за мен.
От лютите скандали
съм се чувствала по-жива.
Усещам, че дишам
и имам сърце.
Прости ми, че те наказвам
без причина.
Доста често съм лоша
жена.
Но така еднообразието
предизвиквам
на дуел,
а не любовта.
Прости ми вечните капризи
и отправените укори към теб.
Ето, от моята любов вземи си,
нека да изпитаме копнеж.
Прости ми за моята заплаха,
че ще те оставя безумно сам.
Без теб аз ще бъда плаха,
от думите си изпитвам срам.
Прости ми за тежките клетви,
отправени в безлунна нощ.
Любовта и мислите ми са светли
и за това аз вдигам тост.
Но само за едно не ми прощавай.
За това, че те обичам аз.
Ела и без отдих люби ме, полудявай!
Нека да изпитаме огнена страст!

   "Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да,най-много страдаме от тези които обичаме,защото тогава най-много обичаме...себе си..
  • И аз Гали!Имай сили!Ще се справиш!
    Поща!!!
  • Много вярно...Точно заради това:Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме" снощи написах един много гневен и дори омразен стих за себе си!
    Поздравявам те,мила за стиха!
    А за "лютите скандали"-и това ми е до болка познато...от тази сутрин
    Убиват ме...
    Прегръщам те,Вани!


  • А защо е така? Питам по повод цитата ти.
    Не съм съгласен с него, но да не го обсъждаме. Дълго ще е.

    Много хубав стих, Ванина!!! Поздрави!!!
  • Благодаря и на двете!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...