Jun 6, 2007, 12:39 PM

Прости ми

  Poetry
6.5K 1 10
Прости ми, ако съм била
несправедлива.
И съм те карала
да страдаш за мен.
От лютите скандали
съм се чувствала по-жива.
Усещам, че дишам
и имам сърце.
Прости ми, че те наказвам
без причина.
Доста често съм лоша
жена.
Но така еднообразието
предизвиквам
на дуел,
а не любовта.
Прости ми вечните капризи
и отправените укори към теб.
Ето, от моята любов вземи си,
нека да изпитаме копнеж.
Прости ми за моята заплаха,
че ще те оставя безумно сам.
Без теб аз ще бъда плаха,
от думите си изпитвам срам.
Прости ми за тежките клетви,
отправени в безлунна нощ.
Любовта и мислите ми са светли
и за това аз вдигам тост.
Но само за едно не ми прощавай.
За това, че те обичам аз.
Ела и без отдих люби ме, полудявай!
Нека да изпитаме огнена страст!

   "Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • да,най-много страдаме от тези които обичаме,защото тогава най-много обичаме...себе си..
  • И аз Гали!Имай сили!Ще се справиш!
    Поща!!!
  • Много вярно...Точно заради това:Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме" снощи написах един много гневен и дори омразен стих за себе си!
    Поздравявам те,мила за стиха!
    А за "лютите скандали"-и това ми е до болка познато...от тази сутрин
    Убиват ме...
    Прегръщам те,Вани!


  • А защо е така? Питам по повод цитата ти.
    Не съм съгласен с него, но да не го обсъждаме. Дълго ще е.

    Много хубав стих, Ванина!!! Поздрави!!!
  • Благодаря и на двете!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...