6 июн. 2007 г., 12:39

Прости ми

6.5K 1 10
Прости ми, ако съм била
несправедлива.
И съм те карала
да страдаш за мен.
От лютите скандали
съм се чувствала по-жива.
Усещам, че дишам
и имам сърце.
Прости ми, че те наказвам
без причина.
Доста често съм лоша
жена.
Но така еднообразието
предизвиквам
на дуел,
а не любовта.
Прости ми вечните капризи
и отправените укори към теб.
Ето, от моята любов вземи си,
нека да изпитаме копнеж.
Прости ми за моята заплаха,
че ще те оставя безумно сам.
Без теб аз ще бъда плаха,
от думите си изпитвам срам.
Прости ми за тежките клетви,
отправени в безлунна нощ.
Любовта и мислите ми са светли
и за това аз вдигам тост.
Но само за едно не ми прощавай.
За това, че те обичам аз.
Ела и без отдих люби ме, полудявай!
Нека да изпитаме огнена страст!

   "Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да,най-много страдаме от тези които обичаме,защото тогава най-много обичаме...себе си..
  • И аз Гали!Имай сили!Ще се справиш!
    Поща!!!
  • Много вярно...Точно заради това:Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме" снощи написах един много гневен и дори омразен стих за себе си!
    Поздравявам те,мила за стиха!
    А за "лютите скандали"-и това ми е до болка познато...от тази сутрин
    Убиват ме...
    Прегръщам те,Вани!


  • А защо е така? Питам по повод цитата ти.
    Не съм съгласен с него, но да не го обсъждаме. Дълго ще е.

    Много хубав стих, Ванина!!! Поздрави!!!
  • Благодаря и на двете!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...