Прости ми......

17 nov 2006, 20:45

Poesía

954 0 12

Бездиханието задушава.
Осанката във сянка стапя се преди да си отиде.
Годините минават.
Мастилото от черно
в мръсно бяло се размива.
Усмивките познати, наивни, детски
в беззъби се превръщат.
А мислите ни
по-бавните реки избират
да могат да се връщат.
Дървета сме били,
навярно млади някога, преди, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прости ми......

Искате да прочетете повече?

Propuestas