Кiara (Киара)
182 300
17 nov 2006, 20:45

Прости ми...... 

  Poesía
919 0 12

Бездиханието задушава.

Осанката във сянка стапя се преди да си отиде.

Годините минават.

Мастилото от черно

в мръсно бяло се размива.

Усмивките познати, наивни, детски

в беззъби  се превръщат.

А мислите ни

по-бавните реки избират

да могат да се връщат.

Дървета сме били,

навярно млади някога, преди,

короните ни вече тежки,

прегърбени, безцветни.

А клоните   премръзнали

днес тихо стенат

за празните гнезда,

и думите в поемата.

Самотно е,

мастилото привършва.

Бездиханно е.......

Прегръщам те.

Прости ми,

че с листо от кестен те прегръщам.

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??