Кiara (Киара)
182 300
Nov 17, 2006, 8:45 PM

Прости ми...... 

  Poetry
918 0 12

Бездиханието задушава.

Осанката във сянка стапя се преди да си отиде.

Годините минават.

Мастилото от черно

в мръсно бяло се размива.

Усмивките познати, наивни, детски

в беззъби  се превръщат.

А мислите ни

по-бавните реки избират

да могат да се връщат.

Дървета сме били,

навярно млади някога, преди,

короните ни вече тежки,

прегърбени, безцветни.

А клоните   премръзнали

днес тихо стенат

за празните гнезда,

и думите в поемата.

Самотно е,

мастилото привършва.

Бездиханно е.......

Прегръщам те.

Прости ми,

че с листо от кестен те прегръщам.

© Киара All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??