Прости ми......

17.11.2006 г., 20:45 ч.

Поезия

5.0 / 6

979 0 12

Бездиханието задушава.
Осанката във сянка стапя се преди да си отиде.
Годините минават.
Мастилото от черно
в мръсно бяло се размива.
Усмивките познати, наивни, детски
в беззъби се превръщат.
А мислите ни
по-бавните реки избират
да могат да се връщат.
Дървета сме били,
навярно млади някога, преди, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Моят глас
Пропадане

Пореден ров. Пропадане и плач. Измамена илюзия за щастие. Животът - присмехулен, стар палач, пак зъб...
Крепост

На теб Не мога да се скрия. Не и днес. (Самотна съм и малко ми се плаче.) Животът ми е мръсен, черен...
Когато си мълчим

Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...

Още произведения »