11 ene 2008, 23:15

Прости ми

  Poesía
904 0 2
 

Приятелко моя, прости ми,                                                                                                  сгреших много пред теб. 

Когато ти се нуждаеше от мен 

ти обърнах гръб, наранена от лъжата.

Не те разбрах, а те осъдих     

както всички други,

а уж ти бях приятелче,  

приятелче в радост и беда.

Но бедата май ни раздели 

и те забравих аз, нали.

И не мисли, че ти се оправдавам, 

аз само искам ти да ми простиш.

Навярно ти ще кажеш

„Минало е всичко, остави",

но душата ми тъй много кърви

 и силно те моли „Прости ми ти".

 

Аз знам, че ти ще ми простиш, 

знам, че си бъдем пак приятели добри, 

но дали всичко ще е както някога,

надявам се да е така, а ти?

         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пепи ....или ,който да си там ....признай и на нея ...на тази на,която си писал право в очите бъди смел истински .....защото ми звучиш страхливо и несмело ,а аз не обичам страхливците....
  • Познато...Поздрави!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...