Приятелко моя, прости ми, сгреших много пред теб.
Когато ти се нуждаеше от мен
ти обърнах гръб, наранена от лъжата.
Не те разбрах, а те осъдих
както всички други,
а уж ти бях приятелче,
приятелче в радост и беда.
Но бедата май ни раздели
и те забравих аз, нали.
И не мисли, че ти се оправдавам,
аз само искам ти да ми простиш.
Навярно ти ще кажеш
„Минало е всичко, остави",
но душата ми тъй много кърви
и силно те моли „Прости ми ти".
Аз знам, че ти ще ми простиш,
знам, че си бъдем пак приятели добри,
но дали всичко ще е както някога,
надявам се да е така, а ти?
© Пепи Todos los derechos reservados