Приятелко моя, прости ми, сгреших много пред теб.
Когато ти се нуждаеше от мен
ти обърнах гръб, наранена от лъжата.
Не те разбрах, а те осъдих
както всички други,
а уж ти бях приятелче,
приятелче в радост и беда.
Но бедата май ни раздели
и те забравих аз, нали.
И не мисли, че ти се оправдавам,
аз само искам ти да ми простиш.
Навярно ти ще кажеш ...