varq2 (Варя)
25 36
17 ene 2009, 10:40

Прости ми 

  Poesía » De amor
581 0 3

 

Прости ми, че те губих цял живот.

Не знаех що е обич дадена от Бог.

Обичах те неземно, но човешки.

Изплетох нишката със много грешки.

 

Усмивката ти - моят изгрев беше.

Целувката ти - моята венчавка!

Надеждата със вяра се допълваше,

но всичко си остана нежна сянка.

 

Не ме допусна в свойта бездна.

Не извървяхме пътя до безкрайността.

Ръката ми увисва, щом посегна

към изранената ти от любов душа.

 

Не ще се стигнем! -

Бог ли е рекъл това?

Ще криволичим!

След двете ни деца!

© Варя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • почти като и.д.
    първата строфа ми допадна.
  • Благодаря Пламена!За да разбереш някого,трябва да искаш да го направиш.Освен това,си толкова млада.Желая ти безоблачно щастие.
  • Аз пък те разбирам!Поздрави!
Propuestas
: ??:??