17.01.2009 г., 10:40

Прости ми

835 0 3

 

Прости ми, че те губих цял живот.

Не знаех що е обич дадена от Бог.

Обичах те неземно, но човешки.

Изплетох нишката със много грешки.

 

Усмивката ти - моят изгрев беше.

Целувката ти - моята венчавка!

Надеждата със вяра се допълваше,

но всичко си остана нежна сянка.

 

Не ме допусна в свойта бездна.

Не извървяхме пътя до безкрайността.

Ръката ми увисва, щом посегна

към изранената ти от любов душа.

 

Не ще се стигнем! -

Бог ли е рекъл това?

Ще криволичим!

След двете ни деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Варя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • почти като и.д.
    първата строфа ми допадна.
  • Благодаря Пламена!За да разбереш някого,трябва да искаш да го направиш.Освен това,си толкова млада.Желая ти безоблачно щастие.
  • Аз пък те разбирам!Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...