Jan 17, 2009, 10:40 AM

Прости ми

  Poetry » Love
834 0 3

 

Прости ми, че те губих цял живот.

Не знаех що е обич дадена от Бог.

Обичах те неземно, но човешки.

Изплетох нишката със много грешки.

 

Усмивката ти - моят изгрев беше.

Целувката ти - моята венчавка!

Надеждата със вяра се допълваше,

но всичко си остана нежна сянка.

 

Не ме допусна в свойта бездна.

Не извървяхме пътя до безкрайността.

Ръката ми увисва, щом посегна

към изранената ти от любов душа.

 

Не ще се стигнем! -

Бог ли е рекъл това?

Ще криволичим!

След двете ни деца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Варя All rights reserved.

Comments

Comments

  • почти като и.д.
    първата строфа ми допадна.
  • Благодаря Пламена!За да разбереш някого,трябва да искаш да го направиш.Освен това,си толкова млада.Желая ти безоблачно щастие.
  • Аз пък те разбирам!Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...