Не искам да гледам,вече в очите ти,
те ме раняват.
Не искам да слушам,вече лъжите ти,
след себе си те болка оставят.
На Гошко!!!
Не се гордея,че някога със тебе съм била,
но знаеш ли,дори не съжалявам.
Жалко само,че ти дори не ме разбра,
кажи ми,как приятели да си останем?
Ще седнем на маса със общите познати,
с глави ще кимнем,ще се поздравим.
ще се държим студено,като непознати.
Един до друг вече няма да стоим.
Ръцете ти няма да са преплетени във кръста
и няма да усещам твойта топлина,
а само погледа ти тайничко ще търся
по масата сред шумната тълпа.
Ще се правя на твърда и на безразлична,
ще се преструвам,че не ме боли.
Със себе си ще съм жестока и дръстична,
а в дланите ще стискам разбитите мечти.
Прости ми,че още те обичам!
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados