Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
27 may 2015, 23:53

Прости ми, мамо!

  Poesía
609 0 6

Прости ми, майко,

за тревогите, сълзите,

за думите,  с които те раних.

Повярвай ми, не исках

да те заболи!

Мъката сломи ме, мамо!

Много ме боли!

Не зная що е сън.

Радост няма,

празниците се изнизват

някъде навън - не са за мен.

Съдбата ме настигна, с бич

ме удря - губя любовта.

Смъртта е изход -

 спасение от тежкия кръст.

Не тези думи искаш 

ти да чуеш, но други мисли

нямам, знай!

Боли те, страдаш,

 плачеш с мен, заради мен,

мила мамо,

затова прости!!!

   В памет на Нина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Дълбоко затрогваща и искрена изповед, ВАСИЛКЕ! Харесах и оценявам работата! Поздравление и лека вечер!
  • petrova95 (Пепи Петрова)
    petrova95 (Пепи Петрова)
    Много откровена и тъжна изповед, поздравления Васе, 6+ имаш от мен!
  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Силна, искрена и тъжна изповед!
    Смъртта е изход за някои....останалите трябва да продължим Васе!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Много трогателна изповед. Чувство за вина те измъчва.Майките винаги прощават. Твоята молба за прошка ще докосне сърцето и.Когато ни е тежко всички така говорим.
    Успокой си и тя ще е вече спокойна.Поздрав, мила Васе!
  • aborigen (Борко Бърборко)
    aborigen (Борко Бърборко)
    Ще прости, няма как!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0