Прости ми, мамо!
Прости ми, майко,
за тревогите, сълзите,
за думите, с които те раних.
Повярвай ми, не исках
да те заболи!
Мъката сломи ме, мамо!
Много ме боли!
Не зная що е сън.
Радост няма,
празниците се изнизват
някъде навън - не са за мен.
Съдбата ме настигна, с бич
ме удря - губя любовта.
Смъртта е изход -
спасение от тежкия кръст.
Не тези думи искаш
ти да чуеш, но други мисли
нямам, знай!
Боли те, страдаш,
плачеш с мен, заради мен,
мила мамо,
затова прости!!!
В памет на Нина
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
