Endlesss
95 112
25 jun 2012, 1:50

Простих 

  Poesía » Otra
498 0 4
 
Залязва споменът
с последната светулка,
заплела се във къдрите на лятото.
След мене ще остане само стих.
И нещо може би недоизречено.
Простих.
На болката и на ръцете ти,
които не желаят да прегръщат.
Една въздишка, с маково листо покрих.
Червена е, но вече не изгаря.
Не парят и думите,
стихнах във себе си,
нарамвам си стръкчето мисли.
Обувам на босо копнежа по светлото,
превръщам се в небе на ято птици...
Не пари душата ми,
стихнах във себе си...

А после мракът ме измисли.

~Endless~

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Безценно е да простиш на себе си! Тогава и мракът и светлината се превръщат просто в пейзаж...
    Поздравления и за това стихотворение, Ани!
  • Ако е мракът е способен да измисли момичета като теб, които заплитат светулки в къдрите на лятото, то какво ни остава, освен да повярваме на думите ти и въздишките ти, покрити с маково листо, Ани. Добре дошла с Откровения, благодаря ти за поетичния подарък! Успехи занапред!
  • Благодаря на всички, които спряха до мен !...
  • Деликатно красиво!
Propuestas
: ??:??