Простих
Залязва споменът
с последната светулка,
заплела се във къдрите на лятото.
След мене ще остане само стих.
И нещо може би недоизречено.
Простих.
На болката и на ръцете ти,
които не желаят да прегръщат.
Една въздишка, с маково листо покрих.
Червена е, но вече не изгаря.
Не парят и думите,
стихнах във себе си,
нарамвам си стръкчето мисли.
Обувам на босо копнежа по светлото,
превръщам се в небе на ято птици...
Не пари душата ми,
стихнах във себе си...
А после мракът ме измисли.
~Endless~
с последната светулка,
заплела се във къдрите на лятото.
След мене ще остане само стих.
И нещо може би недоизречено.
Простих.
На болката и на ръцете ти,
които не желаят да прегръщат.
Една въздишка, с маково листо покрих.
Червена е, но вече не изгаря.
Не парят и думите,
стихнах във себе си,
нарамвам си стръкчето мисли.
Обувам на босо копнежа по светлото,
превръщам се в небе на ято птици...
Не пари душата ми,
стихнах във себе си...
А после мракът ме измисли.
~Endless~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
