Jun 25, 2012, 1:50 AM
Простих
Залязва споменът
с последната светулка,
заплела се във къдрите на лятото.
След мене ще остане само стих.
И нещо може би недоизречено.
Простих.
На болката и на ръцете ти,
които не желаят да прегръщат.
Една въздишка, с маково листо покрих.
Червена е, но вече не изгаря.
Не парят и думите,
стихнах във себе си,
нарамвам си стръкчето мисли.
Обувам на босо копнежа по светлото,
превръщам се в небе на ято птици...
Не пари душата ми,
стихнах във себе си...
А после мракът ме измисли.
~Endless~
с последната светулка,
заплела се във къдрите на лятото.
След мене ще остане само стих.
И нещо може би недоизречено.
Простих.
На болката и на ръцете ти,
които не желаят да прегръщат.
Една въздишка, с маково листо покрих.
Червена е, но вече не изгаря.
Не парят и думите,
стихнах във себе си,
нарамвам си стръкчето мисли.
Обувам на босо копнежа по светлото,
превръщам се в небе на ято птици...
Не пари душата ми,
стихнах във себе си...
А после мракът ме измисли.
~Endless~
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ако е мракът е способен да измисли момичета като теб, които заплитат светулки в къдрите на лятото, то какво ни остава, освен да повярваме на думите ти и въздишките ти, покрити с маково листо, Ани. Добре дошла с Откровения, благодаря ти за поетичния подарък! Успехи занапред!
-
Благодаря на всички, които спряха до мен !...
-
Деликатно красиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления и за това стихотворение, Ани!