Веднъж простих,
и всичко се обърка...
И от този ден започнаха
за мен безкрайното простих.
С годините все по трудно става!?
Гордоста си нараних и пак прощавах.
Боли ме много ме изгаря,
душата ми във пламъци гори!?
И пак прощавам аз лъжите твой !
Знам че празниците идват...
И знам че трябва аз да съм щаслив...
Но не... Душата ми, сърцето страдат!?
За туй че пак на скоро ти простих.
Знам че няма да го спазиш...
Дори не казваш вече и прости.
А може би виновен аз съм ...
Затуй че лесно ти простих...!?
© Ангел Todos los derechos reservados