Простих
Простих
Простих за миг и слънцето видях
простени сме от своето рождение
и заплатили собствения грях
с любов да търсим винаги спасение.
А любовта - изискваща любов,
понякога обичащо мълчание,
остава ни приятелят до гроб
за вдъхновение и разкаяние!
Осъждана в човешката вина
и гонена, натирвана в изгнание
душата днес избира тишина
а грешката-безгрешното съзнание...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados