11 mar 2019, 1:15

Простих

  Poesía
531 1 4

Простих

 

Простих за миг и слънцето видях

простени сме от своето рождение

и заплатили собствения грях

с любов да търсим винаги спасение.

 

А любовта - изискваща любов,

понякога обичащо мълчание,

остава ни приятелят до гроб

за вдъхновение и разкаяние!

 

Осъждана в човешката вина

и гонена, натирвана в изгнание

душата днес избира тишина

а грешката-безгрешното съзнание...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Гавраил, благодаря за точните думи.
  • Опрощение!Достояние на човешкия дух!
  • Благодаря ти Иван. Благодаря Ангелче. Поздрав и от мен...след като сме си простили, ако може да не повтаряме същите грешки..а то нови че ще правим, ясно е...това си ни е заложено
  • Осъждана с човешката вина ... колко може да се каже? Прости и простено ти е. Уникална жена. Продължи все така напред с твоите стихове да радваш нашите души.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...