Mar 11, 2019, 1:15 AM

Простих

  Poetry
530 1 4

Простих

 

Простих за миг и слънцето видях

простени сме от своето рождение

и заплатили собствения грях

с любов да търсим винаги спасение.

 

А любовта - изискваща любов,

понякога обичащо мълчание,

остава ни приятелят до гроб

за вдъхновение и разкаяние!

 

Осъждана в човешката вина

и гонена, натирвана в изгнание

душата днес избира тишина

а грешката-безгрешното съзнание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Гавраил, благодаря за точните думи.
  • Опрощение!Достояние на човешкия дух!
  • Благодаря ти Иван. Благодаря Ангелче. Поздрав и от мен...след като сме си простили, ако може да не повтаряме същите грешки..а то нови че ще правим, ясно е...това си ни е заложено
  • Осъждана с човешката вина ... колко може да се каже? Прости и простено ти е. Уникална жена. Продължи все така напред с твоите стихове да радваш нашите души.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...