Mar 11, 2019, 1:15 AM

Простих

  Poetry
526 1 4

Простих

 

Простих за миг и слънцето видях

простени сме от своето рождение

и заплатили собствения грях

с любов да търсим винаги спасение.

 

А любовта - изискваща любов,

понякога обичащо мълчание,

остава ни приятелят до гроб

за вдъхновение и разкаяние!

 

Осъждана в човешката вина

и гонена, натирвана в изгнание

душата днес избира тишина

а грешката-безгрешното съзнание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Гавраил, благодаря за точните думи.
  • Опрощение!Достояние на човешкия дух!
  • Благодаря ти Иван. Благодаря Ангелче. Поздрав и от мен...след като сме си простили, ако може да не повтаряме същите грешки..а то нови че ще правим, ясно е...това си ни е заложено
  • Осъждана с човешката вина ... колко може да се каже? Прости и простено ти е. Уникална жена. Продължи все така напред с твоите стихове да радваш нашите души.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...