15 abr 2016, 20:28

Просто ден

  Poesía » Otra
524 0 5

Старата пейка самотна стои
птиците днес са без глас и не пеят
в парка е тихо, а тишината тежи
вятърна песен с тъга щом се слеят.
Слънцето скучно протяга лъчи
с облаци трие очите си прашни
май и на него светът му тежи
тайно замисля прогнозите страшни.
Хора забързани гонят мечти
никой в страни не поглежда
днешният ден е прочетен почти
утре ще дойде, надежда
все ни крепи и ми дава кураж
колкото просено зрънце
пак да разсея света от миража
на повреденото слънце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...