Просто ден
Старата пейка самотна стои
птиците днес са без глас и не пеят
в парка е тихо, а тишината тежи
вятърна песен с тъга щом се слеят.
Слънцето скучно протяга лъчи
с облаци трие очите си прашни
май и на него светът му тежи
тайно замисля прогнозите страшни.
Хора забързани гонят мечти
никой в страни не поглежда
днешният ден е прочетен почти
утре ще дойде, надежда
все ни крепи и ми дава кураж
колкото просено зрънце
пак да разсея света от миража
на повреденото слънце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Ангелова Все права защищены
