Просто ден
Старата пейка самотна стои
птиците днес са без глас и не пеят
в парка е тихо, а тишината тежи
вятърна песен с тъга щом се слеят.
Слънцето скучно протяга лъчи
с облаци трие очите си прашни
май и на него светът му тежи
тайно замисля прогнозите страшни.
Хора забързани гонят мечти
никой в страни не поглежда
днешният ден е прочетен почти
утре ще дойде, надежда
все ни крепи и ми дава кураж
колкото просено зрънце
пак да разсея света от миража
на повреденото слънце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
