Просто дъжд
Небето е с копринено лице...
ухаят облаците на бадеми,
дъждовни капки с мънички ръце
гальовно се отъркват в мене.
Във всяка капка – шушчица тъга,
попиваща във синята ти риза;
ужасен е перчемът на дъжда,
че облакът така го е зализал...
Като изгубена съм в този дъжд,
следите чезнат в локви от небето
Да ме целунеш в цъфналата ръж?
На Джени кой разби сърцето?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados
