27 мая 2012 г., 12:38

Просто дъжд 

  Поэзия
836 0 13

 

Небето е с копринено лице...
ухаят облаците на бадеми,
дъждовни капки с мънички ръце
гальовно се отъркват в мене.
Във всяка капка – шушчица тъга,
попиваща във синята ти риза;
ужасен е перчемът на дъжда,
че облакът така го е зализал...
Като изгубена съм в този дъжд,
следите чезнат в локви от небето
Да ме целунеш в цъфналата ръж?
На Джени кой разби сърцето?

 

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??